Солен кейк с моркови и зелени маслини

Солен кейк с моркови и зелени маслини

Това е едно от най-вкусните неща, с които небцето ми се е срещало. А аз съм с изтънчено такова. :)

Напоследък правя различни опити да съчетая полезното с приятното и се радвам на успех. Успех, който смятам е резултат от доброто ми намерение и подхода ми с любов – да отдадеш част от душата си на храната, която приготвяш за теб и близките!

 

Какво ви трябва:

500 г. смес от брашна, различни от бялото (аз ползвах смес от следните брашна: лимец, нахут, ръж, малко типово) и даже най-добре без пшенично

1 бакпулвер

1 чаена лъжичка прясно стрит кимион

1 шепа сурово тиквено семе

1 чаена чаша настъргани моркови

2/3 чаена чаша нарязани зелени маслини (леко обезсолени)

1 чаена чаша вода

1 кафена чаша (моята е 80 мл) зехтин

Смесете продуктите в последователността на изписването им. Ако тестото е много гъсто, долейте малко вода. Трябва да е гъсто кексово тесто, но не твърдо и без да са останали буци от брашното.

Сложете в тава и печете около 30 минути на 170 градуса. Времето за печене зависи от тавичката ви, от фурната, както и от дебелината на слоя на тестото.

Аз пекох в голяма правоъгълна тава, покрита с хартия за печене. Разнесох грубо с лъжица, като дори са старах да не е добре заравнено - това щеше да ми гарантира приятна коричка отгоре и отстрани. Все пак, старайте се дебелината навсякъде да е еднаква, за да не прегарят тънките участъци.

Забележка:

Не купувам маслини без костилки, защото те имат огромна повърхност, която контактува с маринатата и стават супер солени, а на нас това не ни трябва. Правила съм и с такива и затова го подчертавам – много солените маслини си остават много солени и в готовия продукт. Затова аз купувам цели, накисвам ги за няколко часа във вода, като 2-3 пъти сменям водата и след това с един малък, удобен нож, си ги нарязвам на малки парченца.

Тиквеното семе също го накисвам около половин час – хем го измивам, хем омеква и после е много приятно на вкус в солената ми питка-кейк.

Пшенични брашна не използвам, защото на мен леко ми тежат. Говоря като усещане. Разбира се бих могла да се защитя и с научните тези, че в тях има глутен, който е като дъвка (правили сме опити в института - буквално си е така), както и с това, че предизвикват интензивно отделяне на инсулин, което също не е хубаво. Та, ако и вие сте „еко“, правете си сладкиши и пити с други брашна. Аз се влюбих в брашното от нахут и го ползвам „на всяка манджа – мерудия“. :)

Желая ви настроение при приготвянето и апетит в яденето! :)